Защо боледуваме?

Снимка: pixabay.com

Запитайте се колко често има пълен синхрон между мислите, чувствата, действията и думите ни. Ако сме честни, отговорът е много рядко. Хиляди причини ни пречат да осъществим (действие) истинските си желания и мечти (мисли, чувства) или да кажем високо и ясно мнението си.

Мечтаем за почивка, а работим по 10-12 часа дневно, казваме, че нямаме друг избор, а всъщност не сме могли да откажем на шефа допълнителна работа или молбата на колежката да я заместим... Мечтаем да рисуваме, а сме счетоводители... Казваме на детето, че няма пари за сладолед, а всъщност се тревожим за гърлото му. Да, тази лъжа изглежда дребна и благородна, като много други от ежедневието ни, направо безобидна.

Други лъжи – като сбърканата ни професия, вече дори не ги наричаме лъжи. Толкова дълго сме лъгали себе си, че това е станало нашата истина. Моралът, възпитанието ни, отговорностите ни, вярванията ни, всички те изискват от нас да поддържаме лъжата и разединението между мислене, действие и говорене.

Какво обаче мисли душата по този въпрос? Тя работи усилено да преодолее разединението. За душата няма благородни лъжи, няма дребни лъжи. Тя не се интересува от морал и възпитание. Тя знае, че всяко разделение поражда вътрешен конфликт и иска да го изцели. Душата иска да преминем отвъд всичките си ограничения, да излезем от тесните си рамки, да обединим противоположностите и да станем цялостни.

И душата ни помага да постигнем това. Понякога със странни и необичайни за нас средства. Болестите са едно такова средство. Когато не сме чули шепота, когато сме пропуснали знаците, на душата не й остава друго, освен да прибегне до болестта.

Болестта е езикът, на който тялото разговаря с нас. Тя ни учи на честност. Когато човек е болен, той забравя за всички "трябва", за всички наложени ценности и чужди идеали. Забравя за синдрома "какво ще кажат другите" и гледа себе си и своите желания. Болестта ни отвежда на Пътешествието към себе си, на което сме отказали да потеглим доброволно.

Докато сме болни, душата вади една по една истинските ценности на сърцето и ни учи да живеем в синхрон с тях. Дошло е време да се освободим от разединението, от разрушителните мисли, убеждения и действия.

Душата иска да повярваме, че когато сме истински и следваме мечтите си, точно тогава ще живеем най–добре и ще общуваме най–пълноценно с другите. Здрави сме, единствено когато сме себе си! Ако научим този урок доброволно, на душата няма да й е нужно да използва болести и инциденти, за да привлече вниманието ни.

Автор: Ирина Вълчева-Кръстева / Източник: gnezdoto.net

Виж още

Прочети

Пино гри(джо) - бялото вино, носещо аристократичния шик на Италия

Пино гри(джо) е безспорно едно от най-аристократичните бели вина, превърнало се в емблема на Италия....

Прочети

Особености на мексиканската кухня

Мексиканската кухня е все още една идея по-екзотична за нашите географски ширини. Въпреки това, все...

Прочети

Как работи медената диета?

Прималявало ли ви е за блокче шоколад? Имало ли е момент, в който усещате, че няма да издържите нито...

Прочети

Как да се храним в офиса и да си запазим фигурата?

Работещите в офис знаят от личен опит, че нито един празник не минава без почерпка, така нещадяща фи...

Прочети

Любими български подправки: джоджен

Както магданозът и копърът, джодженът също е характерна подправка за българската кухня, като в някои...

Прочети

Тайните на какаовото масло

Може да го намерите както в био магазините, така и в големите вериги за козметика или храни. Но защо...